Translate

04 септември 2015

Дъбенското съкровище

Дъбенското съкровище е открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене при Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през 2005-2007 г.
разкопки под ръководството на археолога 
Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга ѝ, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозирали произхода на украшението, но оказали съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябвало да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности.
Цялото съкровище се състои от 21000 златни елемента, като най-значим сред тях е откритият при разкопките през 2006 г. златно-платинен кинжал (двуостра кама), който завършва не с остър връх, а със заточена равна част. Съкровището е датирано към 2500-2000 година пр. Хр. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му - тракийски или прото-тракийски. Предполага се обаче, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал вероятно производствен център. Този извод е направен, тъй като златните елементи не са открити в гробна могила, липсват останки от човешки кости и керамика, т.е. не са части от погребален дар.
Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005.

31 август 2015

Уникална мозайка на 16 века бе открита при разкопките на Ларгото

Уникална мозайка на 16 века бе открита при разкопките на Ларгото

/КРОСС/ Уникално красива мозайка на 1600 години беше открита при разкопките на Ларгото на Стара Сердика. Тя е изработена в шест цвята от естествени елементи, съобщава ВTV. 
Мотивите се появяват под бетонов крепежен блок под булевард „Дондуков". Археолозите предполагат, че мозайката е под на централна сграда на заможни жители на Сердика. Под мозайката е разкрита отоплителната система на сградата, която се прави от кухи канали, по които минава затоплен в специална пещ въздух. Голям проблем за археолозите е влагата под бетоновия блок и запазването на мозайката.
„Това е кант, който обрамчва една централна част - тя може да е фигурална, може и геометрична. Без да се разкрие поне 50-60 см навътре, не можем да кажем как продължава мозайката", обяснява археологът Марио Иванов.

29 август 2015

Пръстенът с тракийски надпис край Първомай

Златният пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово. Той е особено ценен защото доказва, че най-древните жители на България са разполагали с писменост, докато точно траките са създателите на първата азбука. Пръстенът е един от най-забележителните техни епиграфски паметници. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти - златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест 31, 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век пр. Хр.




19 август 2015

Участвай в археологически разкопки в Ахтопол

Повече информация за инициативата на фондация Вортекс, може да откриете тук.

Находки от Татаревската могила

На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила – по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в „негатив“ и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати.
Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко – би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози.
Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение.
Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна.
Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза.
№2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място.  По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете.
Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове – 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове.
След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай.
Теодора Кирякова

Откриха кула край Дебелт.

Уникална кула откриха край средацкото село Дебелт археолозите, проучващи района. Тя е от времето на Източната римска империя, съобщиха специалистите. Подобни градежи са намерени в Северна Африка. Кулата е с височина 4 метра и е в много добро състояние. На същото място са намерени различни предмети от бита - монети, останки от облекло, ризници, стрели, копия и глинени светилници.

В Абритус археолозите достигнаха до покрив на късноантична сграда


Голяма късноантична сграда от VI век разкриха археолозите в Абритус, която се развива в посока юг в непроучена част от крепостта. Зидовете са от големи ломени варовикови камъни на калова спойка. Запазени са във височина до 50 см. Открити са и част от основите, вкопани в по-ранни пластове. 
В сградата са намерени много предмети - стени от амфори и бронзови монети от Юстиниан I, съобщи ръководителката на разкопките Галена Радославова. 
Под тази постройка се показват продължения на зидовете на помещенията, открити при разкопките през 2013 година - нападали кирпичени стени и покрива на късноантична постройка от V век. Дълбочината на проучванията е вече над два метра. Първо са открити много интересни керамични фрагменти от гърнета с характерната врязана украса. И още - един железен процесен кръст и един бронзов кръст – енколпион. 
Археолозите попаднали на интересен механизъм, изработен от желязо, мед и олово, чието предназначение остава неизвестно. Под този пласт се открива част от плана на късноантичната сграда. 
Дотук разкопките се финансираха с 12 000 лева от Министерството на културата. 

Археологическото лято на Абритус ще продължи още месец, но със средства, осигурени от Община Разград. Заетите в разкопките се надяват да успеят дотогава да достигнат до подовите нива на сградата и на още много интересни находки. 
Източник: БНР http://bnr.bg/post/100590731

Откриха надпис с мастило в тракийски гроб на 2000 години!

Уникален надпис в негатив с мастило от пергамент върху глинен съд в тракийски гроб на 2000 години разкриха тази седмица на Голямата могила край първомайското село Татарево пловдивски археолози с ръководител шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов, пише „Монитор“. Разкопките са спасителни след иманярски набези на могилата и се провеждат благодарение на община Пловдив, откъдето дойде финансирането и със съдействието на община Първомай.
Находката е действително уникална не само защото до момента по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. Наред с това надписът показва, че погребаният и хората, които са го изпратили – тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да могат да четат и да пишат на старогръцки казва ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.
Той и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките там текат от близо месец и до момента археолозите са разкрили общо четири погребения. Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота „нула”, тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила. „Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра”, казва доц.д-р Костадин Кисьов. На дъното на ямата бил открит пласт от около 30 см от въглени, а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба.
„След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от: пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа –около 80-90 година след Христа”, обяснява ръководителят на разкопките. По думите на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи.
„Но надписите не са направени специално и не са гравирани. Нашата изненада бе голяма, защото видяхме надпис, направен с мастило. И то в негатив, тоест, буквите са обърнати обратно. Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери”, показва надписа върху глинения съд доц. Кисьов. След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар.
Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни.

17 август 2015

Откриха в нива печат с лика на Христос
Бил на цар Петър, заровен край “Русокастрон”
Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит в крепостта "Русокастрон" край бургаското село Русокастро. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта. "Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", коментира шефът на Историческия музей в Бургас Милен Николов. По думите му на юг от Стара планина е намерен само един подобен печат - от крепостта "Кракра" при Перник. "На практика в Южна България единствено бургаският музей вече притежава такава находка", каза още Милен Николов.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.

15 август 2015

Интересни открития в комплекс глухите камъни

Вече втора седмица археологически екип, воден от доц. д-р Нехризов, работи на скалния комплекс „Глухите камъни“. През тази година от проучванията /вече осма по ред/ те стигнаха до разкриване на част от средновековния некропол, развил се около църквата на най-горната скална площадка. При проучванията в северния сектор установиха, че в културните напластявания от ранната желязна епоха през Средновековието са вкопани гробове. Досега са разкрити четири – два на възрастни индивиди и два на деца на възраст 4-5 години. „Съдейки по накитите – гривни, обеци, огърлици, гробовете са на жени и момичета. Гривните и обеците са изработени от сребро и бронз и са характерни за периода ХІ-ХІІ в. Особен интерес представлява едно герданче от раковини Cypraea moneta и стъклени мъниста, което беше открито на шията на един от детските скелети“, сподели носителят на наградата „Александър Фол“, която се присъжда на учени с принос в проучванията на тракийската култура.
През 2015 г. екипът предприе разширяване на проучваната площ в централния и южния сектор с цел изследване на културните останки от тракийския период. В западния сектор продължава проследяването на разкритата през миналия сезон средновековна крепостна стена.
До този момент находките са над 60. Всяка от епохите, през които култовият комплекс е функционирал, е представена със специфични предмети. От праисторическия период има оръдия, изработени от кост и рог на елен. Сред тракийските материали най-важни са една почти цяла и фрагменти от още две фибули, както и част от бронзов накит и бронзова монета от ІV в. пр. Хр. на гръцкия град АбдераРазкриха се и три почти напълно съхранени керамични съда, които след реставрация могат да бъдат експонирани в музейна среда.
Изключително ценна като музеен експонат е една сребърна монета – денар на Римската република, сечен през 85 г. пр. Хр. На лицевата му страна е представена мъжка глава с атрибути на Меркурий, Нептун и Аполон съответно крила, тризъбец и лавров венец, а на реверса – Виктория управляваща квадрига (колесница с четири коня). Монетата е първата открита досега от този период. Тя носи важна научна информация и показва, че скалния комплекс Глухите камъни е функционирал и в периода на първите походи на римляните в тракийските земи.
Най-многобройни са находките от средновековието – монети, върхове на стрели, част от бронзово кандило и множество фрагменти от керамични съдове.
Глухи камъни (1) Глухи камъни (2)