Екипът, който работи на историческата крепост Русокастро, представи резултатите от четвъртия археологически сезон. През тази година е открит един от важните елементи на крепостта - таен укрепен проход за водоснабдяване на крепостта от реката, посочи директорът на Регионалния бургаски музей Цоня Дражева, която е един от ръководителите на археологическия екип. Проходът е с дължина около 65 метра и е скрит в естествено ждрело между два скални масива. Вътрешната ходова пътека е с ширина 4 метра, а отстрани е защитена от високи каменни стени с дебелина 2.5 метра. Тайният проход слиза до реката, където е изградена масивна правоъгълна кула. Във вътрешността й е иззидана дълбока цистерна, чието дъно стига под нивото на реката и така се поддържа постоянен воден дебит във всички сезони. Уникалното съоръжение е изградено още през V век, но е укрепено допълнително през ІХ-Х век. Тайният укрепен проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век.
Средновековната крепост Русокастро се намира на 35 км западно от областния център Бургас и на 2,5 северно от едноименното село Русокастро по пътя за село Желязово, община Камено.
Научният екип, който работи на историческото място, благодари на местните хора от селата Русокастро и Желязово, които са оказвали съдействие в работата на екипа и са предавали всички находки, на които са попадали.
РАЗЛОГ. Древен български календар възкресяват в Разлог. 12 фигури от уникалния времемер ще бъдат възстановени на 3-тонни мраморни късове от Пирин планина. Така подредените една до друга бели фигури ще показват наниза от години както преди много столетия. "Това е хорото на българското време, от древността към вечността", казва скулпторът Асен Ботев. Оригиналът на календара е открит в землището на Разлог, като археолозите го датират от VIII век. След завършването като тематика обектът ще бъде уникален в Европа. Летоброенето обхваща 60-годишен слънчев цикъл и се използва от българите от дълбока древност, на места в Европа - до края на ХIХ век, а в Азия - и до наши дни. Българското летоброене е по-точно и съвършено от сегашното, казват експертите. Всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а годините са с равен брой дни. Възстановяването на оригиналния древен български календар се прави най-вече с дарения от местните хора от Разлог.
Проучванията и находките в църквата “Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново продължават, въпреки че археологическият сезон приключи.
Този път върху стенописите на храма учените разкриха уникални изображения на циркови игри, провеждани преди половин хилядолетие. Според професор Николай Овчаров, подобни изображения нямат аналог у нас. Рисунките са от 16-ти и началото на 17-ти век. Върху стените на църквата личат графити на жонгльори, пътуващи актьори, дресировка на коне и двубои, които са се провеждали през Средновековието.
Проф. Николай Овчаров – археолог: “...През това време хартията е била скъпа и много често подобни упражнения са се правили директно върху стенописите! Очевидно не е било чак толкова често срещано нещо да пристигнат такива известни въжеиграчи на това място и тука е имало много богати хора, които са могли да поръчват подобни представления.”
НОВА ЗАГОРА. Открихме гробницата на последния тракийски цар. Това е най-ранното погребение на владетел, при което са положени колесница с коне, съобщи археологът Веселин Игнатов от новозагорския исторически музей. През 2008 г. при спасителни разкопки след иманярски набези до село Караново той разкри останки от четириколесна каляска със скелетите на два коня и куче. При продължилите този ноември проучвания екипът на Веселин Игнатов разкри зидана сводеста гробница на тракийски аристократ с размери 4 на 3 м. В нея бе открит изключително богат и уникален погребален инвентар, съдържащ пълен комплект от бойно въоръжение. Сред находките са два меча, ризница, три щита и пет броя копия, изключително много глинени и стъклени съдове, три златни пръстена с аметист и две уникални сребърни чаши със златни орнаменти на ероси и екзотични плодове. Уникален е и стъкленият ритон, който има аналози единствено в британски музей и в музея в Кьолн. Според Веселин Игнатов обаче най-важно за науката откритие са запазените остатъци от червен колан и червена ножница. Червеното е символ на царско достойнство и може да се предполага, че погребаният е представител на последното царско семейство на Одриската държава преди падането й под римска власт.
Хиляди безценни и уникални артефакти са скрити в земята, върху която днес се издига Несебър. Това е заключението на археолозите, които работят „на терен" в древната Месамбрия. През последното археологическо лято в некропола бяха открити 650 находки. Само две от тях, като историческа и археологическа стойност, изплащат всички инвестирани от общината средства в разкопките. Едната е червена ваза, използвана са поднасяне на вино, датирана от началото на IV в. пр. Хр., а другата е протоме /керамичен бюст на женско божество/, датирана от същия период. Вазата е с изключитерно прецизен рисунък на грифон, възседнат от менада, застанал срещу сатир. Вероятно е бил изработен от представително ателие в древна Атина, предполагат учените. Протомето е с изображение на женско божество, което се смята за закрилник на продородието, цикличността в природата и на света на мъртвите. Двата експоната са с изключително висока пазарна стойност, сподели ст.н.с. д-р Анелия Божкова от националния Археологически иститут с музей /НАИМ/ при БАН, ръководител на разкопките. Приключилото археологическо лято продължи 7 месеца тази година. Всички открития представляват голямо национално богатство. Вече втора година в некропола на антична и средновековна Месембрия се провеждат спасителните разкопки. Те са изцяло финансирани от община Несебър. Мястото отредено преди време за строителството на административна сграда на Общината. Над 12 месеца е продължителността на теренната работа до сега. Проучени и документирани са над 950 гробни съоръжения от различни исторически епохи. Окончателното решение за съдбата на терена, върху който се проведоха археологическите проучвания, ще бъде взето от комисия, назначена от директора на НИОНКЦ, която ще заседава през следващите дни. Предложението ще бъде, върху една част да бъде проектирана и изградена новата административна общинска сграда, а откритите зидани гробни съоръжения да бъдат експонирани и социализирани по преценка на експертите и архитектите в заобикалящата сградата паркова или друга среда.
„Това, което ще ни изведе успешно от кризата е нашето уникално историческо и културно наследство, за което всяка година получаваме нови и нови доказателства.", заяви в края на археологическото лято кметът на община Несебър Николай Димитров. Той изрази своето задоволство от резултатите и подчерта, че ръководството на общината е на правилен път за развитие. Още с встъпването си в длъжност новият кмет пое ангажимент в Несебър паралелно със сезонния да се развива културния, поклоническия и фестивален туризъм. В приоритетите на общината е все повече и по-активно да затвърждава мястото на Несебър в културната съкровищница на човечеството. От две години Несебър отчита огромен ръст именно на този вид туристи, които са по-висока категория и носят доста по-сериозни приходи отколкото организираните групи на сезонните туристи. Единственият български град в списъците на световните паметници е решил да използва пълноценно своя потенциал и така да се превърне в целогодишна туристическа дестинация.
Инвестирането в тази посока дава своите резултати. На бял свят излизат нови и нови артефакти от вековете преди Христа и след това, от Средновековието и Ренесанса. Кметът още веднъж напомни, че родолюбивата инициатива „Аз живея в Несебър", ориентирана към младото поколение вече дава своите първи резултати. Градът все повече се пази от посегателства, като драскане по стените на обществени и частни сгради. И това е само първата стъпка, сподели Николай Димитров. Ние ще продължим да вменяваме на подрастващите, че да живеят в град с такова древно минало е превилегия, но и огромна отговорност. Общината ще продължи да заделя средства за разкопки, за възстановяване на църкви, за обогатяване на музея в града и повдигане самочуствието на българите, свързани с Несебър.
За приключването на археологическо лято 2009 г. в Несебър специален гост беше проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Тя сподели, че Несебър продължава да изненадва археолозите с неизчерпаемите съкровица от своите древни недра. А те от своя страна доказват, че Несебър е бил град с изключителна важност както в древността така и днес. Той е бил селище с изключително значение за Византийската империя, която е вложила в него много история. Проф. Ваклинова покани несебърската експозиция до гостува със специална изложба в залите на Националния археологически музей при БАН. Предвижда се още в края на тази година там да бъдат изложени част от най-ценните находки, а през април и май да бъде ситуирана по-мащабна експозиция за древна Месембрия. Светът оценява това което имате, подчерта проф. Ваклинова. Несебър се записва все по-сериозно и по-активно, с повече доказателства в световното историческо наследство. Древният град, според нея, винаги е имал масирана културна тежест в световен мащаб и това градира прогресивно вече няколко десетилетия.
Кметът Николай Димитров благодари на проф. Маргарита Ваклинова и Българската Академия на Науките за тяхната съпричастност и положително отношение към инициативите на общината и й поднесе изящна графика на древната Митрополия. Проф. Ваклинова се разчувства до сълзи и не скри, че за нея като специалист по средновековна история, това е безценен дар.
Днес от изключетелна важност в световното историческо наследство е не само да си значим паметник, но и да го доказваш непрекъснато. Грижите, поддръжката и новите разкрития трябва да продължават. Община Несебър го прави по възможно най-добрия начин. С инвестиране в разкопки, които изваждат на повърхността затрупани от хилядолетия пластове, наситени с невероятно ценни артефакти. От друга страна е инвестицията в съзнанието на гражданите, във възпитанието на подрастващите в дух на уважение и почит към предците, миналото и града, в който живеят. Тази политика особено много се оцени от ООН и ЮНЕСКО, поради което Несебър бе включен в голямото семейство на общините към Световната организация официално през месец септември 2009 г.
Историческите извори свидетелстват, че предците на траките заселват земите на днешна България преди повече от 100 хиляди години - в края на ранната старокаменна епоха. Обитателите на нашите земи през новокаменната (VІ - V хил. пр. Хр.), каменно- медната (ІV хил. пр. Хр.) и ранната бронзова епоха (края на ІV- ІІІ хил. пр. Хр.) създават внушителни паметници на културата- орнаментирана керамика, модели на жилища и храмове, накити и култови фигури. Тракийският народ и неговото богато културно - историческо наследство дават основание Балканите, и по-конкретно нашите земи, да се определят за люлка на европейската и световна праисторическа цивилизация.
По това време траките обитават предимно пещери и селищни могили. Само няколко могили в България - около Плиска, Преслав и Мадара се свързват с определени погребални практики на траките, а всички останали са категорично свидетелство за тракийското присъствие по българските земи. Българската народна традиция свързва погребалните практики на нашите прадеди от времето на старобългарския език, в който думата могила означава гроб.
Най-ранните могили по българските земи датират от началото на бронзовата епоха и продължават почти без прекъсване до късноримско време, когато християнските обичаи постепенно налагат на траките изоставянето на традицията да натрупват могили над гробовете на своите първенци. Според официални статистически данни броят им в границите на съвременна България надхвърля 15 хиляди, а в началото на ХХ век той надхвърля двойно повече. Необходимо е да се отбележи обаче, че значителна част от тях за съжаление са унищожени при случайни изкопни и земеделски работи или още по време на социалистическото строителство. В последните години може да се каже, че причината за тяхното изчезване е следствие от взелото застрашителни размери и неконтролируемо иманярско движение.
На фона на няколко десетки милиона траки, живели и починали по нашите земи в продължение на повече от 3 хилядолетия, наличното количество могили изглежда симптоматично малко. Изворите свидетелстват, че това е показател за наличие на насипване само над гробовете на аристократите. Обикновените хора, изглежда, са погребвани в плитки ями, местата на които с течение на времето са заличени, изровени от ерозията и при земеделски работи или се откриват в някои от плоските некрополи в различни райони на страната.
Могилите са различни по форма и размери. Ерозията прави някои от тях сегмент от кълбо, други са конуси със заоблени върхове. Най-много са тези, които и до днес пазят силуета на пресечен конус. Той отразява представите на древните траки за строежа на света: подземният свят - под нивото на терена, земният - тялото на насипа, постепенно стесняващо се във височина със заобляне, наподобявайки небесния свод, и равната площадка на върха - въображаемата равнина, населявана от богове и герои.
Размерите на могилите са различни - като се започне от едва забележими издутини на терена и се достигне до огромни хълмове с височина до 25 м и диаметър от 120 м. Най-големите у нас могили са край с. Караново - Новозагорско, Шипка. Старосел, Перущица, Смядово[1].
По своята същност могилите са най-често срещаните и най-ценните паметници на тракийската древност в днешните български земи. Представляват затворени археологически комплекси и предоставят незаменими свидетелства за бита, културата и религията на траките. Макар в края на ХІХ век в книгата си „Могили” братя Шкорпил да се опитват да им правят пълна формална и научна характеристика, те все още са недостатъчно добре обяснени, когато става въпрос за произхода, предназначението и съдържанието им.
Историческите извори свидетелстват, че в Тракия са познати две основни групи могили - селищни и надгробни или тракийски могили. Селищните са получени от наслояването на едно и също място на пластове от съществуващите на това място селища от новокаменната, каменномедната и бронзовата епоха. В отделни случаи се използват и през желязната и римската епоха. Изгражданите от дървени конструкции сгради в селищата стават най-често жертва на пожари през няколко десетилетия. След всеки пожар обаче повърхността на селището бива заравнявана и върху нея бива изграждано ново. По този начин от пластове с дебелина няколко сантиметра в продължение на хилядолетия се получават изкуствени възвишения с диаметър над 100 м и височина 15 - 20 и повече метра.
Що се отнася до тракийските могили - за тях историята потвърждава, че са преди всичко натрупани върху гробове на знатни жители по нашите земи от ранната бронзова епоха до окончателното приемане и утвърждаване на християнството. Някои от тези могили не са пряко обвързани с погребалните практики, а са резултат на други ритуални действия. По-голяма част от тях все пак са натрупани върху гробове, именно това определя произхода на тяхното име.
Трудно е да се определи произхода, както и точният брой на могилите на територията на България. Както бе споменато по-рано причините за изчезването на много от тях са няколко, като най-често в последните години това е все по-налагащата се иманярска дейност. Културното наследство свидетелства, че малцина от траките са избирани като най-висши представители на тракийското общество, а друга известна част от тях са погребани в плоски некрополи. За съдбата на останалите можем само да предполагаме. От завещаните ни исторически извори става ясно, че дори и най-бедните могилни гробове принадлежат на тракийското знатно общество.
Трябва да се има в предвид обаче, че самите могили не са запазена сакрална проява на траките. Такива паметници историята познава в почти цяла Европа, значителни райони от Азия и Северна Африка и в Северна Америка. Никъде обаче тяхната гъстота не е толкова голяма, както в населяваните от траките земи и в областите, които са обитавани от скити - Южна Русия, Украйна, Молдова.
Като географско разположение могилите са характерни за всяко кътче на страната ни, но най-много те са в Тракийската низина и в Североизточна България. По-малък брой са могилите в Северозападна и в Югозападна България. В местата с равнинен характер могилите са малко. Това се дължи на обстоятелството, че тракийските земи по това време са често изложени на нашествия и за натрупването на могилни насипи се използват гънки от предпланинските райони. Интерес представлява, че през римската епоха, когато сигурността на древнотракийските земи се гарантира от стабилната държавна власт и изградения по течението на Дунав осеян с крепости лимес, могили се насипват и в равнините. В планинските земи насипите са по-малко и там се срещат на надморско равнище до 1500 - 1600 м. Именно там, на тази височина, са изградени куполни гробници край Равногор в Брациговско и Лясково, Девинско.
Първите могили в Тракия, датиращи от ранната бронзова епоха, са свързани с ямната култура. Срещат се в районите на Североизточна, Централна северна и Югоизточна България. Размерите им са незначителни, като само в отделни случаи достигат до 7 - 8 м височина. Археолозите свидетелстват, че някои от тях са толкова ниски, че едва изпъкват като издутини на терена. Най-често под един насип се откриват няколко гроба и насипването е получено от донасипванията след всяко погребение. Както бе споменато по-рано вече, тъй като са разположени в равнини или леко хълмисти райони въздействието върху тях на ерозионните процеси е значително - понякога контурите им са размити или единият от склоновете е по-полегат от останалите.
През късната римска епоха могили се срещат в Родопите, но с незначителни размери. Най-голяма честота на натрупване на могили се наблюдава след края на VІ век пр. Хр., когато разпространението им е масово навсякъде в България и размерите им варират от едва забележими изпъкналости до огромни насипи с височина над 20 метра. Текущото състояние се запазва и през І - ІІ век сл. Хр., а след това постепенно броят и размерите на насипите намалява, за да утихне след средата на ІV век. На по-късен етап от развитието на историята малко количество могили се свързват с аристокрацията на Първата българска държава и то най-вече в околностите на столицата Плиска. През първите векове на ІІ хил. до падането на България под турска власт могилите се използват за вторични средновековни погребения. Пример в това отношение са извършените многобройни погребения (над 300) в повърхностните пластове на Османова могила на нос Калиакра. Познати са още в Ловешко, Дупнишко, Луковитско и други райони на страната.
Външните белези на тракийските могили дават основания за определена формална класификация в няколко направления въз основа на техните форми и размери. На нас самите не ни е известно дали траките са се стремяли към някаква определена форма, натрупвайки насипите, или тя е резултат на случайни съвпадения на обстоятелствата.
Формите, които днес са ни известни, са резултат от фактори, заложени в самата структура на могилите (състав и плътност на насипа, изграждане на ограда, съдържанието на гробницата, донасипване и така нататък), както и от въздействия на външни сили - местни ветрове и други атмосферни влияния, човешка дейност. Като краен резултат от двата вида фактори днес могилите се делят на две основни групи - с обща правилна форма и с видимо неправилна. Най-често срещани са неправилните дупки на върха на могилата, които стигат до дълбочина от няколко сантиметра до два - три метра. Изкопи с продълговата форма могат да се видят по склоновете на насипите. Сегмент от кълбо се среща при малки могили с височина обикновено не повече от 3 - 4 метра. Формата е резултат най-често от земеделска работа или ерозионни процеси. Те са предимно разлати, нямат крепиди и не съдържат каменно съоръжение. Насипът се състои от чиста почва, по-рядко се среща употребата на камък в оформянето му - в планинските и полупланински райони. Най-често те са бедни, но има и изключения. Изключения има, разбира се, и по отношение на височината, когато наподобяват полукълбо. Пример за такъв тип могила е тази от с. Брестовица, Пловдивско.
Екипът, който работи на историческата крепост Русокастро, представи резултатите от четвъртия археологически сезон. През тази година е открит един от важните елементи на крепостта - таен укрепен проход за водоснабдяване на крепостта от реката, посочи директорът на Регионалния бургаски музей Цоня Дражева, която е един от ръководителите на археологическия екип. Проходът е с дължина около 65 метра и е скрит в естествено ждрело между два скални масива. Вътрешната ходова пътека е с ширина 4 метра, а отстрани е защитена от високи каменни стени с дебелина 2.5 метра. Тайният проход слиза до реката, където е изградена масивна правоъгълна кула. Във вътрешността й е иззидана дълбока цистерна, чието дъно стига под нивото на реката и така се поддържа постоянен воден дебит във всички сезони. Уникалното съоръжение е изградено още през V век, но е укрепено допълнително през ІХ-Х век. Тайният укрепен проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век.
