Translate

20 януари 2011


Професор Овчаров показва най-новите си находки
Фото Георги Николов
 
Уникален печат от кост със сребърен обков, на който е изобразен лъв, представи на медиите проф. Николай Овчаров. Според археолога той е от Х-ХI век и най-вероятно е принадлежал на византийския комендант на Перперикон - патриция Теодорокан. Лъвът прилича много на известното изображение на старобългарски лъв от Стара Загора. Но според проф. Овчаров пряка връзка между двата предмета не бива да се търси.
Българският Индиана Джоунс показа и аграфа - шнола за закрепване на тогите на знатните римляни, която същевременно е показвала и техния служебен ранг. Тя е изработена по изключително фина технология със стъклена паста, която създава илюзията за звездно небе. Според учения тя е от III-IV век и е свидетелство за разцвета на Перперикон като главен административен център на Римската империя в Родопите.
Константин Събчев
 
източник: В-к Стандарт

12 януари 2011

Археологически сезон 2010 г.

© Снимка: архив
Откриването на реликварий с мощи, за които се смята, че са на Св. Йоан Кръстител, бе сред археологическите събития на 2010 г.
В средата на февруари в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде открита традиционната изложба, представяща най-интересните находки на българските археолози от изминалия сезон. Предстои и представянето на годишните им отчети. Тогава ще стане ясно и какъв е точният брой на проучваните от тях обекти. Възможно е той да е по-малък от числото им през 2009-а – 383. Причините за това са финансовата криза, по-късното отпускане на средства в някои случаи и т.н. Но със сигурност броят им е голям и това е обяснимо – страната ни е сред държавите с най-богато археологическо наследство на Стария континент.
В разкопки през миналата година са участвали десетки музеи в страната. НАИМ традиционно се включва в много проучвания – поради специализацията си, а и защото продължава да работи по бъдещите трасета на магистрали и железопътни линии. Една от най-интересните находки за сезона например е в земите, които ще бъдат засегнати от строителството на Дунав мост-2. Става дума за некропол при видинското село Балей.

“Това е раннобронзова култура, която е открита на територията на България и съседна Румъния – разказва доц. д-р Бони Петрунова, заместник-директор на НАИМ. – Известна е като “Орсоя-Балей” и се отличава с великолепно изработени съдове, с много интересна абстрактна украса, с изключителна техника, нещо, което определено впечатлява в този ранен период. Очевидно тамошното общество е било по-развито от това, което обикновено си представяме за онова време.  Щастливи сме, че този обект се проучва от нашия колега доц. д-р Стефан Александров и че тези хубави предмети ще постъпят частично при нас, частично в музея във Видин. А това са артефакти, които се срещат много рядко, уникални са, културата действително е впечатляваща.”
Инфраструктурните проекти всъщност са едно от основните пера за финансиране на археологически проучвания у нас.
“В тази връзка трябва да се посочи един великолепен праисторически обект, който се намира в местността Върхари до село Кирково, община Момчилград- отбелязва д-р Петрунова. - Древното селище е много голямо, с неочаквани размери. Може би най-интересното, което може да даде представа за битието на неговите обитатели, е че там се откриват инструменти за обработка на най-различни полускъпоценни и скъпоценни камъни. Т.е. – там е намерена работилница, от която можем да съдим за начина на производство, за социалния живот на тия хора в периода на неолита, които иначе сме свикнали да си представяме в кожи, в пещери и т.н...”
Античността също е добре представена в миналогодишните проучвания: например на тракийската владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора, търговския център Пистирос край река Марица,  некропола на антична Месамбрия /днешен Несебър/, центъра на София, където се изследва наследството на някогашния град Сердика, на редица други обекти. Сред безспорните успехи на сезона Бони Петрунова посочва откриването на реликварий с мощи на остров Свети Иван край Созопол. Надписът на гръцки, намерен в кутийка край реликвария от ръководителя на проучванията проф. Казимир Попконстантинов, даде основание да се смята, че става дума за мощи на Свети Йоан Кръстител.
“Не мога да пропусна и успехите в средновековната археология, традиционните разкопки на старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търново, където работят много добри екипи – продължава доц. Петрунова. - Проучванията там се водят от дълги години и  непрекъснато се откриват ценни сведения за българското Средновековие. Нашият институт работи по проект, свързан със старите ни столици. Хубаво е, че чрез него намираме  финансова подкрепа, тъй като изследванията трябва да продължат във времето.”

източник: БНР

Най-старата винарна в света бе открита в Армения

Най-старата винарна в света бе открита в Армения © www.sxc.hu  

Най-старата винарна в света бе открита в непозната досега пещера, намираща се в планините на Армения, съобщиха британски медии.
Екип от археолози от цял свят откриха в нея преса за грозде, делви за ферментация и дори бокали за пиене, които били изработени преди 6100 години. Въпреки, че хората навярно започнали да пият вино много преди това, откритата в Армения винарна е първото помещение за производство на този вид напитка, посочи Грегъри Арешян от Калифорнийския университет.
"Доказателствата несъмнено сочат, че това е било помещение за производство на вино", заяви Патрик Макговърн, специалист по биомолекулярна археология към Пенсилванския университет, който обаче не присъства на разкопките. "Откритото от нас доказа, че евразийският сорт грозде тук вече е бил познат и широкоразпространен", допълни Макговърн.
Няколко месеца по-рано в същия район на Армения беше открита и най-старата кожена обувка в света, която била изработена преди близо 5500 години. Според археолозите във вътрешността на пещерата се намира плитък речен басейн, по който виното изтичало в специално изработен огромен казан.

източник: DarikNews

Тракийски град изскочи край Чирпан

Проф. дин
Николай Овчаров

През последните години непрекъснато се говори как да се усвояват европейските пари. Това е особено важно за археологията, която през следващите години до голяма степен ще разчита на тези средства. Много добър пример е един проект, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско, под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН. Ето че по нейна покана аз бързам натам, за да видя наистина впечатляващите резултати от разкопките.
Проектът носи интригуващото наименование "Археологически проучвания в трако-римски династичен сентър в района на Чирпанските възвишения". Много се радвам, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалистът по римска археология д-р Здравко Димитров. Главна цел на проекта е да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови са изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката и Каракочовата могила. В процес на разкриване е и пета надгробна могила, т.нар. Селска могила. Проучени са и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от I хил. пр.Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). Така в резултат на проекта са събрани нови и важни данни за миналото на този край. Един от най-значимите резултати е археологическото проучване на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Тя е била вандалски ограбена от иманяри през 2008 г. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр.Хр. Екипът се натъква и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това кара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт III (330-300 г.пр.Хр.) Севтополис.
В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила е открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр.Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.
Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха е т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриват 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датиращи в ХI-ХII в. В три от тях те намират много накити -стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.
Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха, III в.сл.Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.
Каракочовата могила се оказва най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове - огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от I в.пр.Хр.
От изключително значение са и резултатите от проучването на обекта при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до I хил. пр.Хр. Върху северната тераса над извора се откриват глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в.-нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.
Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта са проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътната станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в III-IV в.
Дори в дъждовните есенни дни екипът на Милена Тонкова продължава проучването и на Селската могила. В нея вече са открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити - пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намират фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение, с което е свързано натрупването на могилата.


източник: в-к Стандарт

07 януари 2011

Хора са пътували по море преди 130 000 години

Сензационно откритие, което променя битуващи представи за човешката история, са направилиархеолози, правещи проучвания на остров Крит, пишат медии.
Учените са открилиартефакти, според които хора, коита са живели на острова преди 130 000 години, са предприемали морски пътувания.
В информация на гръцкото министерство на културата, което представя откритията на екипа от гръцки и американски учени, се посочва, че край пещерите по южния бряг на острова са намерени останки от брадви и съоръжения за морски транспортни средства, които датират на 130 000 години.
Остров Крит се откъсва от основната сухоземна маса преди 5 милиона години. Според предположенията на учените изобретателите на намерените морски съдове са можели да правят морски пътешествия на разстояние 65 километра.
Според учените това откритие хвърля сянка върху тезата, че предците на съвременните хора са преминали от Африка в Европа само по сухопътна връзка. Откритието отвежда десетки хиляди години назад използването на морския транспорт в басейна на Егейско море и променя представата заспособностите на хората, живели в онази епоха.
Според гръцка археоложка, която е част от екипа, досега в Крит не са били намирани артефакти, датиращи от периода преди каменната епоха.
Според нея хората, които са живели преди130 000 години в южното крайбрежие на Крит са дошли от Африка или от Изток.

източник: News.bg